Доброто старо време

След два дена един мой дългогодишен приятел ще замине на другия край на континента за да учи. Естествено се, пихме по една бира за "изпроводяк", но след това посетихме някои култови места, на които сме играли като деца. Едното е моряшкия паметник над летния театър, а другото е самата градинка Дунав. Именно в градинката сме прекарали най-много време и от там имаме най-много спомени.

Седнахме на една пейка с Иво и си поговорихме за нещата каквито са били. Спомнихме си навремето с кого сме се събирали и как сме тичали подир футболната топка докато не станеше толкова тъмно, че вече не я виждахме. Тъкмо решихме да си тръгваме, когато ни осени идеята да направим една обиколка на ход в самата градинка. Точно тогава започнаха да излизат най-дълбоко затънтените спомени от детството ни.

Първата алея по която вървяхме ни напомни как се състезавахме кой бяга най-бързо. След това едно дърво още имаше белези от забити дъски за стъпала, то беше една от базите, които си бяхме нарочили като хлапета. По-надолу видяхме едно храстче, както го помнихме беше високо до кръста, а сега е колкото двуетажна сграда. Следващия ъгъл ни напомни за култовата улична игра "Даби-даби" (едва ли някой си я спомня в момента). По-нагоре по баира на алеята имаше по-хубава циментова настилка, която беше идеалното място за каскади с ролери и скейтбордове. Наближихме катерушките и се сетихме как като валеше дъжд се криехме под детската къщичка, от която нямаше и помен вече. Неработещата откакто се помня чешмичка ни подсети за това колко сме мечтали за няколко капки вода след изтощаващи целодневни футболни мачове. А колко сме стояли и вечер до късно на люлките да си разказваме призрачни истории. И всичкото това нещо в една малка градинка с размерите на средноголям жилищен блок.

Цялото ми детство излезе от дълбоко забравени спомени, сякаш все още съм на тази възраст и все едно виждам всичко на живо. Толкова много неща си припомних и всяко дръвче и всеки камък добавяше по някой детайл. Бях забравил какво е да се разхождаш в градинката и в същото време помнех всяка дупка и всяка цепнатина.

Всичко това ми напомня само, че съм живял повече от добре като малък и ще има какво да разказвам на деца и внуци след време. Не като сегашното поколение, за което има CS, NFS, Fifa. Когато бях малък нямаше такива неща и целия кеф си го правехме сами. Яд ме е, че ще се забравят някои игри за сметка на виртуални аналози, но в същото време не искам да се връщам в това време. По-добре е някои неща да си останах хубав спомен, който да излиза през няколко години на бял свят и да ми напомня от къде съм тръгнал.