Обратно в “моята” кръчма

Какво е печеното пиле без пържени картофи? И след като имах вече пилето, зеленчуковата част в неделя вечерта можех да набавя само от някоя кръчма, в която да ми я увият за вкъщи. Перфектен повод, да се върна в снек-бар Плиска, след близо 3 години.

Преди да започна работа в Networx, работих като кръчмар. Баща ми беше наел помещението на ул.Плиска 100 и беше променил името на доста забавното “Ръба”, защото се намираше на ъгъла на едно кръстовище. Там шеговите всички са му викали “ръбчето”. Отначало бях просто барман, но два месеца след откриването баща ми трябваше да замине в Германия. Тогава аз се заех с управлението на бистрото. И от барман и управител, се наложи и да се заема с останалите дейности. Сервитьорките напуснаха, за да отидат да работят на морето и след това целия персонал бяхме аз и две готвачки. Скоро баща ми се завърна и си пое управлението. След известно време преустановихме договора за наем, заради ниска посещаемост.

Въпреки, че звучи тъпо IT специалист да се занимава с кръчми, това беше период от живота ми, за който не съжалявам. Тогава научих, че живота е не само студентски партита и жени. Тогава меко казано от пишлеме се превърнах в мъж и започнах да мисля не само за себе си. Тогава ме засмука живота с пълна сила и трябваше да се уча да се боря с него. Беше труден период, но наистина ценен.

Сега след толкова време за пръв път се върнах там. Не се сещам за името му в момента. Сега там сервира един познат на име Серви – албанец и клиент от времето, когато ние с баща ми държахме заведението. Но друго ми направи по-голямо впечатление. Въпреки ремонта там, нямаше голяма фантазия в обзавеждането. Особено около бара. Кафе машината беше на същото място, дори май беше точно тази, която ние използвахме, но просто пребоядисана. На същите места си бяха касовия апарат, захарта и лъжичките за кафе, виното, пожарогасителя, разрешителните бяха на същата стена закачени. Дори имаше компютър на абсолютно същото място, на което аз бях сложил моя преди време, за да пускам музика по желание на клиентите. Доста неща са са променили, но още повече са си останали същите. Може би това е задържало почти същите клиенти, с които се поздравихме тази вечер.

Въпреки, че тази страница от живота ми е вече затворена, тази вечер ми напомни, че има неща, които се правят просто защото трябва да се направят, но има и неща, които се правят с кеф и именно те устояват на времето. Ако нещо, което си направил, продължава да съществува без твоя помощ, значи си го направил както трябва. Надявам се след време да мога да кажа, че това което съм свършил, е оставило същата следа и в Networx.