А щеше да е един успешен месец…

Днес на път за работа размишлявах над това колко ми върви напоследък. Днес например успях да уредя интернет за залата по време на OpenFest-а в Събота. В ретроспективен план от началото на месеца получих писмена похвала от управителя за Русе на една от най-големите IT фирми в България. Блога ми подобри един рекорд за посещения на една публикация и е на път да подобри общия брой посещения за месец с двойно повече от най-добрите резултати до сега. Отделно посетих една конференция на Стемо и си тръгнах от нея с нова играчка и в събота се очаква друга конференция, за която аз и мои приятели сме хвърлили много усилия, да е най-добрата от направените до момента.

Но всичко добро не остава ненаказано. Цялата тази идилия беше буквално разбита от новината, която научих днес в офиса. Колектива е вече с един човек по-малко. Един човек, чието име няма да споменавам, с по-висок пост от моя, но който отдавна считам повече за приятел, от колкото за шеф. Въпреки всички приказки, че незаменими хора няма, това е човека, който може да докаже точно обратното. Факт, сега четирима от най-високопоставените във отделите си хора се събират и вършат неговата работа и в извън работно време. Работа, с която той се справяше с лекота и сам. А неговата липса тепърва ще се забелязва все повече и повече. Още повече ми е криво, защото знам какво прави фирмата с бившите служители. Не нарочно, но резултата е, че настоящите и бившите такива след време се забравят. Хора, които са неразделни и в офиса и в нощния клуб след време се виждат едва през няколко месеца. В крайна сметка се надявам нещата да се променят и този човек да си възвърне поста, не защото фирмата не може без него. Ако се напънем на 200% останалите можем всичко и сме го правили. Искам да се върне, защото колектива не може без него. Това е човек, който вдигаше морала на всички и въпреки това си свършваше неговите задачи. С него работата не беше просто задължения, а ентусиазъм.

Тази фирма се е доказала с това, че оценява кадрите си и е връщала ценните такива след време, когато някой си осъзнае грешката. За това не спирам да вярвам, че така ще се случи и сега.