Сървайвър в офиса

Днес приключи и това. Трябваха ни нови оператори в центъра за поддръжка на фирмата и естествено беше пусната гениалната идея да се направи като реалити шоу. Пуснахме обява и трябваше да изберем 10-тима кандидати, като идеята беше всеки ден да си номинираме по един за “уволнение” и в края на деня да му го сервираме. Накрая трябваше да останат само двама.

Разбира се нещата не станаха по този начин. Първо, хората които бяхме в центъра на събитието не бяхме много съгласни да се гаврим така с хората и второ – събитията ни накараха да импровизираме много повече от колкото ни се иска. И така от планираните 10 дни (от които един беше само обучение във вид на лекции) всичко премина в рамките на 3 дни и за щастие приключи вече.

Куриоз в цялата работа беше, за разлика от друг път кандидати не липсваха, даже напротив, имаше ги в много голям излишък. Явно финансовата криза е оставила доста хора без работа, защото само до преди месец бяхме пуснали обява пак за същото място и кандидатите не бяха повече от 10. Друг по-интересен факт е, че този път 90% от кандидатите бяха жени.

На “кастинга”, разбирайте интервютата, извикахме не всички кандидати, а си подбрахме някои според опита и дали имат някакво образование свързано с информационните технологии. Имаше учителка по информатика, бивш служител във компютърен сервиз, кредитни консултантки и т.н. Избора на кадри не беше лесен, но преценихме няколко човека и ги извикахме на интервю.

В крайна сметка още преди да се стигне до първото уволнение 3-4 момичета си тръгнаха сами. Накрая поставихме останалите в бойна ситуация за да ги видим как ще се представят. Направихме си някои преценки и им поставихме един изненадващ тест, който в крайна сметка потвърди заключенията ни за хората, които стават и за тези, които трябва да си тръгнат. Учудващо останалите момичета се оказаха много по-надъхани да се докажат в типично мъжка среда и в отдел само с мъже, отколкото самите момчета.

Така вместо за 10 дни успяхме да отсеем ценните кадри на третия ден. Вместо двама, наехме трима, от които две жени. Вярно, нямат опит, нямат и много познания в материята, но успяха да ни докажат колко бързо схващат и запомнят. Също така двете момичета учудващо имаха много по-развито логическо мислене и на теста показаха как са схванали алгоритъма за проверка на проблеми. Двете бяха главните кандидатки да останат, преди да вземем решение да вземем и трети – момче, което явно разбира от компютри и малко, но достатъчно на този етап от мрежа и интернет. Той не беше сред фаворитите защото беше прекалено плах и неуверен в себе си, което в нашата работа може да се превърне в проблем понякога. Въпреки това той си знае нещата и беше научил доста от това, което сме му предавали за тея три дни. От тук нататък от него си зависи дали ще се развие, но решихме, че заслужава шанса. Все пак аз самия бах по същия начин отначало и знам, че самочувствието се трупа, но интереса към работата или го има, или – не.

Днес се разплатихме с хората, които няма да останат на работа с което одисеята приключи. Бяхме ги предупредили още отначало, че не всички ще останат и че дори да не ги вземем на работа ще им платим дните, в които сме им изгубили времето. Така и стана, няма излъгани, надявам се да няма и лоши чувства. От утре започва нов период на обучение с тримата нови колеги.