Виртуализация

Работата под множество операционни системи взема да става не просто полезна откъм знания, но напоследък и наложителна. Разбира се винаги може да се разчита на GRUB да зареди необходимата OS, но това означава да приключите работа под едната, за да започнете под другата OS. Това не винаги е удобно, а понякога е просто неприложимо. Прост пример, как ще тествате шеър на данни под Windows и Linux на една физическа машина? Отговорът, едната OS трябва да е на виртуален компютър. Именно това прави виртуализацията – прави възможно стартирането на множество OS-и и приложенията за тях на една хардуерна машина, при това едновременно.

Още малко теория за виртуализацията. Има два основни типа: емулация и пълна виртуализация. Има и други, но са вече остарели и не са особено приложими в днешно време. При емулацията софтуерът симулира хардуерни компоненти и позволява на гост OS да работи в заблуда. При пълната виртуализация имаме използване на реалните хардуерни компоненти на машината, но изолирани софтуерно от другите приложения, позволявайки гост OS да върви с почти същото бързодействие, все едно не е виртуална машината. Естествено с някои изключения. Примерни имплементации на емулираната виртуализация за Bochs, QEMU, а на пълната виртуализация – Microsoft VirtualPC/VirtualServer, VMWare, VirtualBox.

Приложението на виртуалните машини може да се разграничи в две основни групи – lab и production. Както подсказва първото, виртуализацията служи за тестове, а при второто вече може да зависи бизнеса на някоя компания. Ето ви накратко как би изглеждал пътя на виртуализирано приложение в лабораторни условия.

Имам хардуер на машината и на него инсталирана OS гостоприемник. На тази OS се инсталира виртуализиращ софтуер като VirtualBox, VirtualPC или VMWare и той изолира част от ресурсите на компютъра за целите на нова OS гост. Под този гост можете да подкарате почти всякакви софтуерни приложения предназначени за гост OS, с много малко изключения (примерно последните 3D игри).

При виртуализацията в продуктивна среда отпада едно от нивата при лабораторната виртуализация, а именно операционната система гостоприемник. Тя е най-слабото звено в една такава система, при всяко обновяване трябва да се рестартира, което означава спиране на всички гост машини. Или по-лошо – забиване на гостоприемната OS. За това тук се слага директно виртуализиращия софтуер върху хардуера и се стартират гост OS-ите. Така няма нужда от ъпдейти, а сигурността не е проблем, тъй като сигурността се настройва на ниво гост машини, самия хардуер не подлежи на атаки (освен в случаите на някой недоброжелател докопал се до колокейшъна ви). Подобна виртуализация се постига чрез VMWare ESX.

Следващия път ще има малко практика и съвети как да се възползваме безплатно от VMWare технологията.