Барбекю край Червенската крепост

Този петък имах малко уговорки, които трябваше да отменя. Вкараха ми бърза оферта за едно посещение на Червен и без да се замислям приех. Явно тази седмица ще я запомня с туризъм сред руини.

Набързо пръснахме общо 100 кинта за ядене и пиене за 5 човека, и хванахме автобуса към Червен. След като слязохме заваля един топъл пролетен дъждец и ни поизмокри, но не ни уби желанието. Естествено по законите на мизерията спря точно когато влязохме в една къща на сухо. Там натоварихме още една раница с инструменти (включително брадва 😀 ) и се запътихме по баира към развалините на Червен. Горе, точно до единия от входовете на средновековния град има археологическа база, в която работи бат’ Сашо, съпруг на дизайнерката на Ruse LUG – Робас. Цялата компания бяхме бат’ Сашо, Робас, Красьо и Занги.

Към 21:00 започнахме с приготвянето на огъня и междувременно сложихме бирата да се изстудява. Беше топла вечер, така че бързо изсъхнаха дрехите ни, особено около огъня. След известно време имахме малко жар и сложихме скарата. Върху нея наредихме пилешки бутчета и наденички, а на Красьо взе, че му хареса да приготвя манджата, не само да я хапва. Преди не ми вярваше, че половината от кефа на храната е в това да си я приготвиш сам. След доста интересни разговори и скара с бира, към 3 часа все пак решихме да си лягаме.

Сутринта се излюпих сравнително рано – към 9 часа. Чистия въздух действа доста добре и човек бързо си почива. Мислех, че съм първи и за да не събудя останалите си пуснах малко музика на iPod-а, когато зърнах Красьо да катери пътеката към базата. Беше станал по-рано да посрещне приятелката си, която за съжаление не успя да дойде. Скоро се събудиха и бат’ Сашо и Робас и заедно си направихме сутрешно кафе – разтворимо нескафе Cool. Малко е шит, ама нямаше как да си направим друго. След малко се появи Ива – дъшерята на Робас и бат’ Сашо. Докато чакаме Заньо да се събуди, с Робас и Ива си направихме разходка из руините на Червенската крепост. Разбира се фотоапарата беше зареден и влезе в действие, като резултатите можете да видите в галерията ми. Страхотна гледка, също като в Търново.

По-късно се върнахме в археологическата база и вече беше време за обяд. Най-накрая успяхме да събудим Заньо, който се включи в доизяждането на скарата и най-вече в доизпиването на бирата. След това се пощракахме пак, а малко преди да стане време да се прибираме имах шанса да видя нещо невероятно. Става дума за воден резервоар от средновековието. Това е помещение, до което се слиза по каменни стълби и след това влиза под земята като рудна мина, само че там са държали запаси от вода. Съмнявам се много хора в България да знаят за него, тъй като достъпа до там е доста труден по 80 градусов баир без пътека. Катерихме се държейки се за клони от храсти и дървета. Всъщност последните 2 снимки от Червенската крепост са точно от този воден резервоар. За съжаление вече и двамата нямахме батерии във апаратите си, за да снимаме повече. До там туристите не стигат, само археолозите и хората от околността знаят за него, а може би и не всички. Уникална гледка е, дори да не бях посетил руините и да нямаше скара, само за този резервоар и приключението да стигнеш до него си струваше пътуването до Червен. Естествено не отказах и останалите бонуси!

В крайна сметка в 19:20 хванахме автобуса обратно към Русе. Жалко е, че се разделяме с такава гледка, но всички си обещахме да повторим барбекюто в скоро време. Съжалявам, ако съм отрязал някого в последния момент за петъчната вечер, но просто нямаше как да пропусна разходката до Червен.