Първи впечатления от KDE4, не много добри…

Вчера излезе финалната версия на KDE4 и аз реших все пак да й тегля един тест. Знаех, че няма да остана на нея, все пак съм заклет Gnome-ист, но все пак е свободен софтуер и заслужава уважение и внимание. Особено покрай многото вдигнат шум заради това. Попрегледах някой и друг сайт и накрая намерих от къде да си сваля прекомпилирани пакети с KDE4 Final за (K)Ubuntu. Инсталирах ги и приключих Gnome сесията.

На пръв поглед изглежда доста впечатляващо. Oxygen е името на новата графична тема. Това е набор от икони и графични елементи изграждащи самата среда. Наистина изглежда адски красиво и “стъклено”, както е модерно напоследък. Определено тук нямам забележки, всичко е свежо и не дразни очите.

Десктопа е модулен и поддържа “джиджавки” (widgets). Това са малки и често безполезни програмки, чиято цел е да стоят на десктопа и да изглеждат интересни. Някои намират полезни функции в тях, като това да следят прогрнозата за времето, хороскопа си, натовареността на процесора и т.н., общо взето добре е, че ги има, но няма да ги ползвам. Другото, което се набива на очи е панела, който е катранено черен. Като се добави към това цветенцето, което е сложено за първоначален фон ми навява само една мисъл – “овистили” са яко KDE-то.

Друго, което ме подразни в десктопа са иконите. Да, картинките, които ги представляват са красиви, но… Като се стартира KDE-то, ми сби всички икони по адски отвратителен начин. Всичко яко в ляво и отгоре, като самите икони са прилепени една към друга, а не по начина по който сме свикнали – във вид на решетка. От една страна, така заемата възможно най-малко място на десктопа, но от друга се губи всякаква представа за подреденост и ако имате повече от десетина икони намирането на правилната става доста по-трудно. Особено ако не са изпълними файлове или шорткъти, а контейнери (примерно картинки, музикални файлове, видео-та), които имат една и съща икона за дадения тип. Друго което дразни, е като се постави курсора върху някоя икона, около нея изкачат разни малки иконки, да ги наречем “контроли”, чиято цел е да се променят свойствата на дадената икона. Какъв е смисъла от това, като добрия стар Right Click си върши перфектна работа, а и всички са му до болка свикнали. Като се махне курсора от иконата, тези малки контроли изчезват. Или поне това е идеята. Да, ама не и когато движите бързо мишката си през иконите. Като се появят контролите на няколко икони и не изчезват, трябва да преминете с курсора пак над тях, но този път бааавно, за да се скрият. Можеха поне един таймаут да сложат.

Менюто не е стандартното, на което сме свикнали, а по нов модел. Похвално е, че са добавили поле за търсене в самото меню, а не трябва да се отваря в нов прозорец, но това не е чак толкова новаторско, дори Microsoft са го въвели във Vista-та си. Самото меню е разделено на 5 групи. Първата е Favorites. Както може би се досещате, тук могат да се добавят любими или често ползвани програми, които да са достъпни буквално на един клик разстояние. Втората група е Applications. Тук се намират категориите с приложения, както и самите приложения. Кофти тук е, че ако има повече от 10 (стойността може да се регулира), трябва да щракнете на More Applications. Ако имате повече от 40-50 приложения в група, трябва да щракате на More Applications като луди. Добре, че има търсене… Следващата група е Computer. Тук са събрани преки пътища до основните папки във файловата система, като Home, Root дяла, кошчето, мрежовите дялове, панела с настройките, както и монтираните устройства. Четвъртата група е Recently Used. Аз лично нямам много ползва от това, освен да следя какво е пускала сестра ми в мое отсъствие :). Накрая имаме Leave, където са събрани различните възможности за оставяне на компютъра след приключване на работа – стандартните Shut Down, Logout и т.н. Общо взето може да отнеме време докато се свикне с новото меню, но след това може да се ползва толкова пълноценно, колкото и старото.

Приложенията, ах, тези приложения. Базовата инсталация на KDE4 не включва нищо по-екзотично, дори няма Amarok. За това пък на къде без Konqueror. Стартирах го и направих отчаян опит даhttps://www.kubuntu.org/ отворя www.kaldata.com. После още един. След третия неуспешен опит се отказах. Все забиваше, като от краш репорт-а така и не успях да разбера какво кара програмата да изключва. Аз лично го отдавам на Flash-овете, но пък от друга страна след забиването, флашовете си се плейваха в отделен прозорец. Странна работа наистина. Опитах след това да отворя моя блог и стана, там не се ползват разширения от трети лица. В менюто мернах лисичката и тя проработи перфектно, като единствената забележка е, че изглеждаше като GTK1 приложение. Доста грозно, но поне работи. Реших да тествам и с другa Gnome-ска програма – пуснах (или по-точно опитах да пусна, два пъти) Rhythmbox, за да си синхронизирам IPod-а. Е да, ама той забиваше със стартирането, нямаше нужда дори да зареждам нещо.

Общо взето KDE4 се държа не като финална версия, ами като някоя ранна алфа. Това наистина може да се окаже трън в задника, ако някой тръгне да върши сериозна работа, а не като мен само да тества. Ако трябва да избирам между KDE3 и KDE4, определено Gnome печели. Той поне работи стабилно, а и работи по начина, по който аз искам и който ми е удобен. Ако се абстрахираме от него, KDE3 е с пъти по-добър, работи доста по-стабилно, а и няма изчанчени нововъведения, които да объркват потребителите.