Най-после да пооправя вкъщи

Който е идвал у нас последните две-три седмици се е натъквал на доста интересна гледка – кабелаци опънати от единия до другия край на двете стаи. Просто така и не успях да намеря място на лаптопа, а по-лошото е, че реших да сменя и wireless рутера. Какво е лошото ли? Ами от готово настроено Buffalo, реших да мина на заводски Linksys WRT54GL. Само хубави неща съм чувал за него, та реших да си го взема, като върнах Bufallo-то на Networx. Все пак не ми трябват два рутера, а някой може да има полза от другия.

Къде се криеше проблема? Ползвам услуга наречена Teleworx – стационарен VoIP телефон, минаващ през PAP2 адаптер, който се свързва към SIPP сървър на Networx. Не звучи сложно, но този PAP2 трябва да си има директна връзка към DHCP на Networx. Ако е свързано към рутер на някой от LAN портовете, PAP2 адаптера взема IP от рутера, при което ще чуя телефонен сигнал ама друг път. За това трябваше да се измисли как да се бриджне единия от LAN портовете с WAN порта. Разбира се, с оригиналния фърмуер това е невъзможно, така че се наложи префлашване с друг. Тук е силата на WRT54GL – мога да си издевателствам над него и пак работи, при това отлично. Пробвах първо с OpenWRT фърмуер, понеже с него работят промоционалните Buffalo-та на Networx и съм му свикнал. Е да, ама се оказа, че оригиналния OpenWRT няма нищо общо с този който ползваме за флаш на промоционалните рутери. До такава степен са го моднали колегите, че само името е останало същото. Лошото е, че готов имидж от тези рутери не може да се сложи на Linksys-а, защото са с различен хардуер, съответно има различни модули и ядро. Пробвах да изплагиатствам малко config файлове, но всичко е толкова навързано, че трябва или всичко или нищо. В крайна сметка се отказах.

Известно време Linksys-а стоя в кутията си (около 3 седмици). PAP2 адаптера беше включен директно в кабела ми, а у нас интернет ползвах основно свързвайки се към AP-тата наоколо (за щастие в моя блок има няколко). Знаех, че няма да му се дам на гадния рутер, но в последно време съм доста зает и нямам кой знае колко време за експерименти. Това си личи и от честотата с която пиша постовете си. В крайна сметка от Красьо разбрах, че друг фърмуер има точно това от което се нуждая. Благодарен съм му за което. Става дума за DD-WRT. При него директно в уеб интерфейса си има настройка на VLAN-и и просто трябваше да прехвърля единия порт от VLAN-a за LAN мрежата към този за WAN. Флашнах, настроих, оправих VLAN-ите и си подредих най-накрая кочинката от кабелаци. В момента рутера заедно с PAP2 адаптера стоят върху една секция, а кабелите минават зад нея. Интернет си хващам през wireless, при това с доста по-добър обхват. Чиста работа.

Другото което ми успях да свърша е да си поставя мивка с шкаф в банята. Излишно е да казвам, че е купена преди седмица и през цялото време се търкаляше в стаята ми. То и там си беше одисея. Цялата работа я правихме с баща ми, че аз със ремонтите вкъщи съм на “Вие”. Той идва първо едната вечер да разпробием шкафа, защото пък дрелката беше назаем и трябваше да се връща. На следващия ден тръгнахме да я поставяме, като всичко беше отлично, до момента в който не осъзнахме, че сифона е прекалено къс и не стига до канала. Естествено че няма удължители в такива случаи. След не много кратка обиколка по магазините за ВиК части, стигнахме до компромисното решение да вземем нова PVC тръба, която да увием във формата на сифон. От 10-на сантиметра недостигащи на оригиналния сифон, за всеки случай взехме с половин метър по-дълга тръба. По-добре да е дълга и да я отрежем, че ако е къса няма надене. Както и да е, и това оправихме и вече е доста по-удобно да се живее в апартамента.

П.С. Лелее, отдавна не бях писал, ама с тоя пост май си наваксах 🙂