Saturday Night Action

Аз съм алкохолик. Официално признат от… шефа. Но да започна отначало, защото тази събота няма да се забрави скоро. Толкова много неща се случиха, че на някои дори не успях да присъствам!

Да започнем с това, че бях на работа. Напълно нормален работен ден, до 22:00 вечерта. Защо го споменавам? Не, не защото бях прецакан да не отида на Zone Networx партито, просто това ми отне почти цялото време за този ден. А сега за партито. Не отидох. Всички разправяха, че било по лудо и по-шумно от всякога. Но какво да направя, като съм до късно на работа и сестра ми беше решила точно на този ден да си празнува рождения ден? Разбира се, че предпочетох да я уважа. Не стоях много, само до към 01:00 часа. А вечерта едва започваше…

След като посетих сестрата, се прехвърлих в едно клубче, наречено Old Fashion. Малко е, но е готино вътре и пускат най-вече ever green музика. Там смених алкохола от ракия на водка. Все пак е клуб, няма как да си поръчам шопска салата! Защо там, ами там е евтино, можеш да си пиеш за настроение, преди да се прехвърлиш към по-тузарска дискотека, а и там бяха се прехвърлили колегите след партито. Или поне тази част с която си излизаме през уикендите. Останалите предпочетоха да продължат с DJ-ите от партито в Platinium. Както и да е, и в Old Fashion не се застояхме много. Следващата спирка беше Opium. Чалготека, която се пръскаше по шевовете, нямаше място да се обърнеш, камо ли да поразмяташ ръце. За съжаление част от колегите трябваше да заминат скоро, защото на сутринта бяха първа смяна. Това от друга страна поосвободи малко място, а вече всички бяха с доста висок градус. За съжаление (или за радост, кой както го приеме) едва тогава се появи управителя на Networx-BG. Та започнаха да се поръчват бутилки с уиски. За втори път смених вида на питиетата. Вече беше към 3 сутринта, а ние едва започвахме да пием…

Вече към 5 часа повечето не издържаха и си бяха заминали. Включително шефа, чиито последни думи към мен бяха “Ти си алкохолик”. Нищо, че беше по-пиян и от мене. Останахме малко издръжливи копелета, но решихме, че е време и ние да си се прибираме. Всъщност под малко, разбирайте двама. Аз и един от сервизните травестити. Защо травестити – дълга история с нищо вярно в нея, нямам намерение да я разказвам. Та с колегата тръгваме да си ходим и ни спират на изхода с думите “сметката не е платена”. ЗАЩО ВСЕ НА МЕН?

Аз лично видях как шефа плати всичко преди да си замине. Оказа се, че част от хората били на отделна сметка при друга сервитьорка, която не се беше вясвала близо час и сега и на нея трябваше да плащаме. Не беше много – 130 лв, но при положение, че аз имах само 40 в себе си, ситуацията доста се спече. След близо 15 минути разговори с шефа, с охраната, с управителя и след едно бързо такси до шефа да даде малко пари, всичко беше изчистено. Тъпото е, че колегата от сервиза не знаеше какво става до края (какво да направя като му нямам телефона, още е нов). Той си стоя там като залог, обграден от 4-ма “малки” охранители. Светнах го накрая, но доста се беше поспекъл и той. В крайна сметка близо час, след като бях решил да се прибирам, вече си бях в кревата. А до следващата ми смяна оставаха едва 4-5 часа…