Stylius не блог-ва

Знам, че не се е случвало отдавна да ми четете глупостите и съжалявам. Но да знаете, че не съм си отсвирил блога. Просто ми я няма музата нещо. А и напоследък няма нещо, за което да мрънкам, щото съм наясно, че в голямата си част тоя блог е пълен с мои мрънканици.

И понеже сега пак нямам кой-знае какво да кажа, ще ви светна просто за някои неща около мен, които се случиха в последно време. На първо място, вече съм Софиянец. Да, и аз мигрирах към голямото село. Какво да правиш, в град като Русе няма много работа, особено за IT специалисти. В столицата съм от началото на месец Май, но не съм забравил от къде съм, напротив, поддържам си редовно връзка (по Скайп главно) с приятелите от компанията. Иначе тук още не съм намерил работа, но и това ще стане скоро. Междувременно не спирам да се забавлявам, всеки ден почти отскачам до Студентски град, като дори вече си имам любимо заведение (познахте, че е заради момичетата, които работят там).

Друго, което ми се случи наскоро и бях много щастлив, беше едно неосъществено измиване на автомобил. Тръгнахме с един от съквартирантите да мием колата по old-school начин – с кофа и четка, като идеята беше да намерим чешма някъде из Витоша. Е, не намерихме, но пък така и така вече бяхме в планината, се разходихме до Боянския водопад. Страхотно местенце, на което нямаше как да не направя доста снимки. Можете да ги видите в Picasa галерията ми. Дори драснах кратка публикацийка в Разходка.ком – Разходка до Боянския водопад. Е, не е от най-добрите ми словоизлеяния, но пък такова нещо няма как да го разкажеш с думи.

Също така искам да споделя факт-а, че съквартирантите ми са 2-ма русенци и 1 силистренец. С тея двамата русенци се знаем от училище, учихме няколко години в един клас. Дето се вика, знаем се доста добре и се разбираме отлично. Квартирата е в Младост-4, в края, до Бизнес Парк София, в който е съсредоточена голяма част от IT индустрията. За момента всичко изглежда доста добре, ще видим как е в бъдещето.

Толкова за сега, знайте, че тоя блог не е умрял, мърда още. Скоро ще пиша пак. Поздрави!