Приключи OpenFest 2008 в Русе

Още една успешно проведена конференция в актива на Ruse LUG, Networx-BG и РУ “Ангел Кънчев”. Но с какво ще се запомни този Open Fest и какво ще го разграничи от “просто поредния”? Доста са нещата. Например за пръв път имаше представители на медиите, които заснеха репортаж и взеха интервюта от някои лектори и водещия. Залата беше доста позапълнена, това е най-посещаваната конференция, организирана от Ruse LUG. Също така има рекорден брой попълнени анкетни карти с обратна връзка от посетителите. Сега броя попълнени карти е по-голям от общия брой принтирани за предното събитие. Лекциите бяха добре поднесени, като дори чисто техническите неща бяха обяснени на сравнително смилаем за неразбиращите. Почти всичко вървеше по-добре от заплануваното.

Разбира се, имаше и недостатъци – бюджета беше доста оскъден и беше насочен главно за реклама (нещото липсващо на предните събития). Това направи невъзможно щамповането на традиционните за Ruse LUG рекламни тениски. Естествено опитахме да “замажем” положението с промоционални карти за безжичен достъп, осигурени от Networx-BG, но и тук се поиздънихме. Не ги обявихме отначало и първите двама трима, които трябваше да получат такива заради интересните си въпроси си заминаха преди да успеем да им ги дадем. Но най-големия недостатък беше, че въпреки всичките ни усилия, пак не успяхме да се вместим във времето, обявено в програмата. Просто някои лекции бяха доста увлекателни, а за други имаше доста въпроси. Две лекции преди края вече се движихме с един час закъснение.

В крайна сметка съм предимно доволен от събитието и от организацията. До последния момент имаше въпросителни относно някои неща. Примерно интернета беше потвърден буквално в деня преди самия фест, а анкетните карти ги направих часове преди началния час. Пак на време се сетих. Освен това събитието вече е история, но това не означава, че работата спира до тук. Тепърва ще се рипват видео записите на лекциите, ще се качат презентациите в сайта на феста и също така явно на мен се пада честта да прегледам анкетните карти. Дори като гледам тази вечер няма да има много работа за през нощта в офиса, та ще ги започвам от сега. Едно нещо е сигурно – все повече и повече хора се интересуват от решения с отворен код и на все повече хора им е интересно това, което правим. Това е най-големия стимул, който можем да имаме, за да продължаваме напред и да ставаме все по-добри.

Броени часове до OpenFest-а

Утре сутринта, на 29-ти Ноември, лето господне 2008-мо, ще се провете 4-тия пореден Open Fest в гр.Русе. Доста поработихме за да се получи наистина добър празник на свободния софтуер, като си взехме поука от грешките на предните събития.

Днес направих финалната инспекция на залата, като тествахме мултимедийния проектор и най-вече интернета. Да, за пръв път в Русе на подобно събитие ще има безплатен безжичен интернет, така че не си забравяйте лаптопите. Освен залата, Русенския Университет осигурява и интернета, така че нямам думи да им изкажа благодарностите си. Освен РУ, помогнаха още и фирма Networx, като почти цялата реклама е осигурена от фирмата, а и тя беше свързващото звено между организаторите в лицето на Ruse LUG и университета. Също така фирма Булком Компютри ще осигури един компютър за лекторите. За тези, които още не знаят програмата, ето накратко за какво ще се говори в лекциите:

Ще стартира Велислав Върбанов с това как да си защитим личните данни. Пълна анонимност в интернет е утопия, но това не означава, че не трябва да затрудним максимално тези, коити искат да злоупотребят с вашите данни. След него идва ред на Бого Шопов който ще ни обясни дали наистина сме престъпници, само защото ползваме интернет. Първата част ще завърши с Орлин Дуцкинов, който ще ни покаже програмата Blender не само като софтуер за 3-измерно моделиране, но и като платформа за създаване на съвременна компютърна игра.

След обедната почивка продължаваме на тема сигурност, където Ники Борисов ще ни разкаже за OpenVPN. Следва доста привлекателна лекция за web маняците на Калоян Цветков, който ще ни покаже какво можете да правите с WordPress. Следва малко по-техническа тема за програмисти, в която Емо Стоянов ще ни представи езика за моделиране UML (Unified Modeling Language), също и шаблони за софтуерен дизайн. Ще приключим с Петър Николов, който от доста време се занимава с вграждане на Linux OS в различни устройства. Той ще ни разкаже какви са предимствата на тази операционна система пред останалите.

Разбира се събитието нямаше да съществува и без най-важните хора от
всички – посетителите. Всички са поканени и добре дошли, за да можем
заедно да си направим един истински празник. Надявам се да се видим утре в зала 101, корпус 2 на Русенския Университет. Започваме в 10:00 часа.

А щеше да е един успешен месец…

Днес на път за работа размишлявах над това колко ми върви напоследък. Днес например успях да уредя интернет за залата по време на OpenFest-а в Събота. В ретроспективен план от началото на месеца получих писмена похвала от управителя за Русе на една от най-големите IT фирми в България. Блога ми подобри един рекорд за посещения на една публикация и е на път да подобри общия брой посещения за месец с двойно повече от най-добрите резултати до сега. Отделно посетих една конференция на Стемо и си тръгнах от нея с нова играчка и в събота се очаква друга конференция, за която аз и мои приятели сме хвърлили много усилия, да е най-добрата от направените до момента.

Но всичко добро не остава ненаказано. Цялата тази идилия беше буквално разбита от новината, която научих днес в офиса. Колектива е вече с един човек по-малко. Един човек, чието име няма да споменавам, с по-висок пост от моя, но който отдавна считам повече за приятел, от колкото за шеф. Въпреки всички приказки, че незаменими хора няма, това е човека, който може да докаже точно обратното. Факт, сега четирима от най-високопоставените във отделите си хора се събират и вършат неговата работа и в извън работно време. Работа, с която той се справяше с лекота и сам. А неговата липса тепърва ще се забелязва все повече и повече. Още повече ми е криво, защото знам какво прави фирмата с бившите служители. Не нарочно, но резултата е, че настоящите и бившите такива след време се забравят. Хора, които са неразделни и в офиса и в нощния клуб след време се виждат едва през няколко месеца. В крайна сметка се надявам нещата да се променят и този човек да си възвърне поста, не защото фирмата не може без него. Ако се напънем на 200% останалите можем всичко и сме го правили. Искам да се върне, защото колектива не може без него. Това е човек, който вдигаше морала на всички и въпреки това си свършваше неговите задачи. С него работата не беше просто задължения, а ентусиазъм.

Тази фирма се е доказала с това, че оценява кадрите си и е връщала ценните такива след време, когато някой си осъзнае грешката. За това не спирам да вярвам, че така ще се случи и сега.

Windows Uptime

Колкото и добре да се експлоатира един Windows, от време на време му трябва профилактичен рестарт. Факт! От около 2 седмици моя не е рестартиран. С лаптоп съм и като го разнасям не го спирам, а го оставям в състояние Sleep. Това спира тока на всички компоненти освен RAM паметта и при нужда се връщате обратно в работна среда за 2-3 секунди. По-бързо е от хибернирането, защото няма нужда състоянието на паметта да се възстановява от файл на харддиска.

И така две седмици с работещи приложения за работа, никое от които товарят процесор или RAM, с изключение на браузъра (който забива на няколко пъти в кофти Flash сайтове), но иначе работната среда си е налице. Дори в момента натовареността на процесора и паметта са доста ниски, въпреки, че не съм рестартирал от половин месец.

Това не означава, че няма проблеми. Например един път ми се наложи да рестартирам процеса Explorer.exe, защото ми беше заключил един файл, който исках да изтрия (беше няколко GB). Вярно, това се оправя с програмки като Unlocker, но не ми се инсталират всякакви простотии, които я ми се налижи да ползвам отново, я – не. Освен това в системната област (малките иконки на часовника) се е заклещила една иконка на антивирусната програма, уж, че сканира в момента, а няма такова нещо. И при опит да спра това псевдо-сканиране, няма никакъв ефект. Спиране на услугите и процесите на антивирусната програма не помогна. Просто си ми е забил system tray-а. Дори понякога не показва програми, които съм сигурен, че трябва да ги има.

В крайна сметка това всичкото ще се оправи с един рестарт на системата, но защо трябва да го правя. Дори писането на тази публикация отне повече време, от колкото щях да отделя за ребутване на Windows-а. Просто има неща, които дразнят, а може и без тях. В Linux например това би се оправило само с рестартиране на графичната среда (или т.нар. X-сървър). Но в Windows нямаме такова нещо. И въпреки, че Windows Server 2008 може да работи само на ниво кернел с текстова среда, без графична такава, то никой друг Windows не може. А и това едва ли би помогнало при него. Защо Microsoft крадат всякакви идеи за графичния интерфейс, само не и тези, които биха били удобни на потребителя? И които ги има при другите ОС отдавна. Та сега се чудя да тегля ли балтията на тази сесия или да издевателствам още малко над нея, за да видя колко ще издържи. Или колко аз ще издържа с тези малки, но адски дразнещи дефекти. И в крайна сметка реално ли е да се смята, че съм с две седмици uptime, като нормалното функциониране на системата е нарушено?

iPAQ 316, подарък от Стемо

Вече писах за конференцията на Microsoft и Stemo, но сега е време да споделя по-приятната в лично отношение част. Типично за Stemo и този път по време на коктейла след конференцията имаше томбола с награди за присъстващите. Тегленето става според имената, попълнени в анкетните карти и важи само за присъстващи на коктейла. Ако си тръгнете, губите, дори да ви изтеглят.

На предишната конференция не ме върза с наградка, но така или иначе аз и не отидох за такава. Още повече и на тази, дори до края не знаех каква е. Само дето този път я спечелих. Да, аз, дето ако има 22 награди за 23-ма, ще съм единствения кърък. И така си бях с нагласата, че съм бил на добра конференция, майната им на наградите, още повече, че имаше много калкулатори за награди. Не мерси.

Само че мене ме изтеглиха накрая, баш за най-скъпата джаджа – GPS навигатор HP iPAQ 316. Дори доста хора не скриха завистта си, дори дойдоха при мен да разгледат какво са можели да спечелят и те. Дори един си го каза.

Принципно сигурно съм последния човек, който би си купил някога GPS. Най-малкото се оправям перфектно и с обикновена пътна карта. Вярно на нея няма информация за задръствания и т.н., но пък и GPS-ите в България не са толкова подробни. Друго е интересното тук. В началото на месеца на служебния e-mail адрес пристигна хвалебствено писмо за професионално и любезно отношение към клиентите, подписано от управителя на Стемо за региона на град Русе – Станислав Стоянов. Естествено писмото е насочено към анонимното “оператор 4”, зад което се крия аз, но г-н Стоянов не знае това. Но в офиса знаят и дори на шега ме караха да ходя в офиса на Стемо и да си поискам награда за това. Естествено времето си мина и това се позабрави. Но на тази конференция именно Станислав Стоянов изтегли моето име и ми връчи iPAQ-а, осигурен именно от Стемо. Общо взето аз не отидох при тях да си поискам каквото и да е, но те си държат да ми го дадат :).

Повече за самия HP iPAQ 316 можете да научите от сайта, просто в момента съм доста развълнуван и не ми се обяснява.