Започвам първия модул за CCNA. Днес взех пари от касата на фирмата и платих за мен и още двама колеги. Дори успях да преметна университета да мина със студентска такса.
Аз съм пишман студент, прекъснал съм преди 2 или 3 години и аз не помня вече колко. Но пък една молба за 0.50лв сега спести 150лв на фирмата ми. Аз и Мишо Кръстев минахме с такса 250лв, а иначе е – 400, колкото платихме и за третия колега. Прочети още »
По-добър от всякога. Защо? Защото въпреки всичките си подобрения, вместо да стане тежък и бавен, новия отворен офис пакет все едно е на стероиди. Зарежда светкавично. Няма го вече досадното броене на лентичките за зареждане. Не можете дори да преброите до три докато го чакате да зареди. Въпреки, че това зареждане се усеща след няколко стартирания и не е първото нещо, което ще ви се набие на очи, това е една от най-важните за мен подобрения в новата версия.
А сега за новото от пръв поглед. OpenOffice не се състои от отделни приложения, като офис пакета на Microsoft, а е единно приложение с модули за текстообработка, за електронни таблици и т.н. Ако стартирате самия OpenOffice, ще ви се покаже екран, даващ ви възможност да изберете кой модул да се зареди. Този екран е първата новост, която ще видите при слагане на новата версия.
Какво е печеното пиле без пържени картофи? И след като имах вече пилето, зеленчуковата част в неделя вечерта можех да набавя само от някоя кръчма, в която да ми я увият за вкъщи. Перфектен повод, да се върна в снек-бар Плиска, след близо 3 години.
Преди да започна работа в Networx, работих като кръчмар. Баща ми беше наел помещението на ул.Плиска 100 и беше променил името на доста забавното “Ръба”, защото се намираше на ъгъла на едно кръстовище. Там шеговите всички са му викали “ръбчето”. Отначало бях просто барман, но два месеца след откриването баща ми трябваше да замине в Германия. Тогава аз се заех с управлението на бистрото. И от барман и управител, се наложи и да се заема с останалите дейности. Сервитьорките напуснаха, за да отидат да работят на морето и след това целия персонал бяхме аз и две готвачки. Скоро баща ми се завърна и си пое управлението. След известно време преустановихме договора за наем, заради ниска посещаемост.
Въпреки, че звучи тъпо IT специалист да се занимава с кръчми, това беше период от живота ми, за който не съжалявам. Тогава научих, че живота е не само студентски партита и жени. Тогава меко казано от пишлеме се превърнах в мъж и започнах да мисля не само за себе си. Тогава ме засмука живота с пълна сила и трябваше да се уча да се боря с него. Беше труден период, но наистина ценен.
Сега след толкова време за пръв път се върнах там. Не се сещам за името му в момента. Сега там сервира един познат на име Серви – албанец и клиент от времето, когато ние с баща ми държахме заведението. Но друго ми направи по-голямо впечатление. Въпреки ремонта там, нямаше голяма фантазия в обзавеждането. Особено около бара. Кафе машината беше на същото място, дори май беше точно тази, която ние използвахме, но просто пребоядисана. На същите места си бяха касовия апарат, захарта и лъжичките за кафе, виното, пожарогасителя, разрешителните бяха на същата стена закачени. Дори имаше компютър на абсолютно същото място, на което аз бях сложил моя преди време, за да пускам музика по желание на клиентите. Доста неща са са променили, но още повече са си останали същите. Може би това е задържало почти същите клиенти, с които се поздравихме тази вечер.
Въпреки, че тази страница от живота ми е вече затворена, тази вечер ми напомни, че има неща, които се правят просто защото трябва да се направят, но има и неща, които се правят с кеф и именно те устояват на времето. Ако нещо, което си направил, продължава да съществува без твоя помощ, значи си го направил както трябва. Надявам се след време да мога да кажа, че това което съм свършил, е оставило същата следа и в Networx.
Честно казано вече се замислям дали да съм поддръжник на националния ни отбор. Ще видим с Грузия какво ще направим, тогава им давам последен шанс да докажат, че заслужават моите симпатии.
Сега за италианците – мачът се доиграваше от 48-мата минута (просто първото полувреме беше 47 минути). И двата отбора играха неубедително и неорганизирано. Никой не търсеше гола, просто чакаха края на мача заради удобния и за двата отбора резултат и по 1 точка. По-лошото е, че и нашите футболисти не играха на ниво. Атаките разчитаха на параболични центрирания, като нападателите не се бореха за топката, а очакваха италианската защита случайно да я пропусне. И така всичките ни атаки. Честно казано една атака по земя щеше да бъде пълна изненада за защитата им и вероятно щеше да доведе ако не до гол, поне до някаква опасност пред вратата на италианците. Губехме топката още в центъра, като най-зле се представиха хората, които трябваше да изграждат играта, като Мартин Петров и Стилиян Петров. Въобще единствената причина, че не ни вкараха гол и успяхме да откраднем точката беше, че Италия дори не гонеше победата. Те играха по-зле и от нас. Това не беше отбора, спечелил световната титла преди 2 години.
По-тъпото в случая е, че явно коментаторите са гледали някой друг мач. Пример едно, съдията държи жълт картон, който ще покаже на италиански футболист и коментатора след малко изцепва нещо от рода на “напълно възможно е това да доведе до жълт картон”. Друг пример – нашият Мартин Петров никакъв го нямаше в мача. Няма и помен от предишната му форма, когато никой не можеше да го спре по левия фланг. След много загубени топки, чак към 70-тата минута коментаторите казаха, че Мартин явно не е в перфектна форма. Ихаа.
А сега за коментарите след мача. News.bg написа:
Пред 40-хилядната публика отборът ни показа перфектна защита и позволи на “адзурите” да спечелят само 1 точка след двете си поредни победи в групата.
Хайде стига, те дори не гонеха повече. Лошото е, че и ние не направихме нищо, за да им вземем и това. Истината е, че играта на Италия можеше да ни донесе победа с малко по-голямо желание. Ние не спечелихме 1 точка. Ние загубихме 2!
Всички интервюирани футболисти, заедно с треньора напомниха, че това е световния шампион. Да, бе! Ако имаха такава игра и преди 2 години, нямаше да вземат и 1 точка в групите на първенството, камо ли да спечелят финала. Това, че е отбор на една държава, не значи, че и сега са на това ниво. Само половината стартов състав е бил на първенството преди 2 години. Сега просто си почиваха. И нашия отбор не искаше да им прекъсва дрямката. Въобще играта ни вчера можеше да се определи с една дума – порнография. И ако беше само нашия отбор така, кво да направиш. Но когато и другия отбор не си дава много зор, е просто грях да не го накажеш.
Видях всичко, вече спокойно мога да умра. Е, може би не баш всичко, но доживях да видя автентичен Български сапунен сериал. Нарича се „Забранена любов” и го излъчват по Nova TV.
Телевизия не гледам. Нямам телевизор и въпреки, че мога да гледам тестовата IP-телевизия в офиса, обикновено се ограничавам до музикалните канали. Все пак трябва да има нещо, което да ми бръмчи на главата по време на нощните смени, че да не заспя. Но днес бе по-особен ден. Имахме семейна сбирка с роднини от гр.Перник (бел.авт. да, за прословутия с Golf-овете град става дума). Повода беше юбилея на баба ми и те решиха да я уважат, така че и за мен нямаше измъкване. В крайна сметка беше забавно и дори се уговорихме да гледаме мача България – Италия (тази порнография няма да я коментирам). Само че до започването на футболната среща оставаше доста време, а вече бяхме насядали на масата. И какво да гледаме междувременно – естествено Big Brother 4, като в рекламната пауза от Нова телевизия си рекламираха сериалчето. Щях да падна, въпреки, че бях пил само една малка ракия.
След двойно шибване по челото (бел.авт. в стил Damn!), попитах дали правилно са видяли очите ми. Оказа се, че не само всичко е вярно, но и моите роднини знаят доста за сериала. Явно го следят редовно. По-интересното беше, че не ми отговаряха бабите, а още по-зле – мъжете.
И тъй като ще пиша публикация в блога за този сапунен сериал, нямаше как да не разуча малко повече за него. От сега искам да направя уговорката, че НЯМАМ намерение да го гледам. Нито да започвам да гледам телевизия като цяло. Значи, имаме две семейства (бел.авт. верно ли бе?) – богатите Константинови и бедните Белеви. Естествено няма да е сапунен сериала, ако нямаше прехвърчане на искри и хормони между членове на семействата. Честно казано си нямам и идея между кои членове, но нали знаете – там всеки се плющи с всеки и никой не знае кой – кум, кой – сват и кой на булката – брат. И най-вече кой на кого е дете, поне до последната серия. На година ще се правят по 220 серии, като се премахнат неработните дни и празниците, това прави по една серия на работен ден! Това тотално ме отчая и не смятам да дълбая повече. Който иска да гледа, аз обръщам на City TV!
