Доброто старо време

September 8th, 2008 Публикувано в Забавление, Разни | Comments Off on Доброто старо време

След два дена един мой дългогодишен приятел ще замине на другия край на континента за да учи. Естествено се, пихме по една бира за "изпроводяк", но след това посетихме някои култови места, на които сме играли като деца. Едното е моряшкия паметник над летния театър, а другото е самата градинка Дунав. Именно в градинката сме прекарали най-много време и от там имаме най-много спомени.

Седнахме на една пейка с Иво и си поговорихме за нещата каквито са били. Спомнихме си навремето с кого сме се събирали и как сме тичали подир футболната топка докато не станеше толкова тъмно, че вече не я виждахме. Тъкмо решихме да си тръгваме, когато ни осени идеята да направим една обиколка на ход в самата градинка. Точно тогава започнаха да излизат най-дълбоко затънтените спомени от детството ни.

Първата алея по която вървяхме ни напомни как се състезавахме кой бяга най-бързо. След това едно дърво още имаше белези от забити дъски за стъпала, то беше една от базите, които си бяхме нарочили като хлапета. По-надолу видяхме едно храстче, както го помнихме беше високо до кръста, а сега е колкото двуетажна сграда. Следващия ъгъл ни напомни за култовата улична игра "Даби-даби" (едва ли някой си я спомня в момента). По-нагоре по баира на алеята имаше по-хубава циментова настилка, която беше идеалното място за каскади с ролери и скейтбордове. Наближихме катерушките и се сетихме как като валеше дъжд се криехме под детската къщичка, от която нямаше и помен вече. Неработещата откакто се помня чешмичка ни подсети за това колко сме мечтали за няколко капки вода след изтощаващи целодневни футболни мачове. А колко сме стояли и вечер до късно на люлките да си разказваме призрачни истории. И всичкото това нещо в една малка градинка с размерите на средноголям жилищен блок.

Цялото ми детство излезе от дълбоко забравени спомени, сякаш все още съм на тази възраст и все едно виждам всичко на живо. Толкова много неща си припомних и всяко дръвче и всеки камък добавяше по някой детайл. Бях забравил какво е да се разхождаш в градинката и в същото време помнех всяка дупка и всяка цепнатина.

Всичко това ми напомня само, че съм живял повече от добре като малък и ще има какво да разказвам на деца и внуци след време. Не като сегашното поколение, за което има CS, NFS, Fifa. Когато бях малък нямаше такива неща и целия кеф си го правехме сами. Яд ме е, че ще се забравят някои игри за сметка на виртуални аналози, но в същото време не искам да се връщам в това време. По-добре е някои неща да си останах хубав спомен, който да излиза през няколко години на бял свят и да ми напомня от къде съм тръгнал.

От воле…

September 7th, 2008 Публикувано в Разни | 2 Коментара »

Вчера в клуб Опиум. Непознат ме хваща за рамото и ме пита: "Ти да не работиш в Networx?". Потвърдих. Стискайки ми ръката каза: "Много яка фирма!" и изчезна в тълпата.

Че е яка фирмата, яка е. Не отричам и че работя там, дори, ако ще ме бият за това. Но тази случка ме остави замислен за няколко минути. Колко хора биха те спрели само да ти кажат колко яка е фирмата в която работиш?

16-портови управляеми суичове от Networx

September 6th, 2008 Публикувано в Софтуер, Хардуер | 32 Коментара »

Всеки който се занимава с управление на мрежи знае колко е досадно да ти прекъсне някои суич по дадено трасе. Но как да знаем кой суич е прекъснал? Това може да се разбере единствено ако суичовете са управляеми. Така може да се види кой порт примерно на каква скорост работи и дали въобще има линк. Лошото на тази схема е, че повечето свързват управляемите суичове с големи разходи. Цените на такива устройства започват от 250лв за 8-портов комутатор и според броя на функциите и портовете цените растат до 4 и 5 цифри.

Точно тук е полезен Networx-16C. Като другите управляеми комутатори и този се управлява чрез web интерфейс, но за разлика от тях, web модула не е вграден в самия суич, а на отделна машина. Това освобождава суича от нужните за интерфейса чипове и памети, което води и до много по-ниската му цена. Друго предимство, което се набива още на пръв поглед е двойно по-големия брой портове от обикновените суичове. Това освен всичко спестява и два порта в случаите на конфигурация с 2-ва 8-портови комутатора, които иначе биха служили за мост между тях. Още от малки знаем максимата на Мечо Пух – "Колкото повече, толкова повече!". Разбира се има и други глезотийки, като големи пакети, 8К МАК таблица, Loop Detect, порт-базирани VLAN-и, графики и др.

Отскоро е качен и рекламния сайт за тези комутатори – Networx-16C, там е написана цялата информация и спецификация за него – функции, предимства, контакти, ръководства. В комплект със суича получавате и импулсно захранване за него, работещо и на прав и на променлив ток, като напрежението може да е от 40V до 220V, което практически решава всякакви проблеми със подбора на входящо напрежение.

И накрая като човек работещ от известно време с тези суичове мога да заявя, че са доста по-надеждни от обикновените 8-портови суичове, управлението им е повече от елементарно и информацията от тях помага много за мониторинга на мрежата като цяло.

Комисия за Защита на Потребителя – И аз вашата…

September 2nd, 2008 Публикувано в Мизерии, Разни | 1 Коментар »

Днес ходих в шоурум-а на BulDoors за да си взема моето си, като за целта реших за пръв път да се обърна към КЗП да съдействат за разрешаване на спора. Ако и на вас се наложи – по добре не го правете.

Първо звъннах на номера, който е оставен за контакти в официалния сайт на комисията, като там ми дадоха друг номер, щото иначе не можели да ми помогнат. Звъннах на другия номер. Там ми обясниха как трябва да отида в общината, да пусна жалба с незнам какви си документи и копия на разписки и до незнам какъв си срок те трябвало да посетят въпросния обект за изясняване на случая. Супер, след месец можеше и да си получа 10-те лв., а може и да не си ги получа, а просто да ми се изсмеят. Може би не уцелих момента да им се обадя и хората просто си правеха обедната почивка от 12:00 до 15:00.

Със същата тази комисия съм си имал проблеми навремето, докато бях управител на бистро "Ръба" на ул.Плиска. Веднъж дойдоха и ни направиха акт за това, че масите не са разположени според проекта. Нищо, че си плащах като пич таксата за тротоарно право и нищо, че се грижех за благоустройството в района на заведението, където винаги имаше осветление, зелени цветя, винаги беше изметено, изчистено от сняг и т.н. Не става дума за полето около масите, става дума за целия ъгъл на кръстовището и района около заведението, който вече не е моя грижа. И накрая какво – акт, задето една тъпа маса с пейки беше сложена на 90 градуса. Точно така, масата беше обърната перпендикулярно по молба на клиенти, на които им печеше слънцето!

Какво излиза, цедят те, когато нещата не са по тяхному, но когато става дума за изтински случай на нарушение на правата на потребителя, те отсвирват по всички параграфи. Това не е комисия за защита на потребителя, а комисия за защита благосъстоянието на членовете на комисията. Ами гледайте си работата тогава, аз се оправих и сам, както впрочем винаги съм се справял. Само не ми заставайте на пътя, защото при мен всичко е въпрос на принципи. Колкото и да ми струва, няма да ме победите.

BulDoors – Thanks, But No Thanks

September 2nd, 2008 Публикувано в Мизерии, Разни | 2 Коментара »

В петък ходих в офиса им, намира се до завод Арда. Просто е време вече дупката във вратата да изчезне. Работата беше опечена, просто чаках монтажистите да дойдат и да ме зарадват с нова врата. Е, не било писано.

Да започнем отначало. Момичето в магазина през цялото време ни увещаваше как всичко ще пасне, ще стане вратата и ние с майка ми наивно поръчахме. Днес идва монтажиста и с изненада установи, че поръчаната врата е с цял сантиметър по-тясна от оригиналната, резулатът щеше да зееща врата. Монтажиста си тръгна, а аз с майка ми се отправихме към магазина да си вземем обратно капарото. Това беше и проблема. Капарото беше в размер на 10лв, като уговорката беше, че дори да не стане вратата, парите горят. По-големия проблем беше, че през цялото време момичето ни казваше как ще стане номера, как врата е дори по-голяма и трябва да платим 5лв за рязане и т.н. и т.н. Лапнахме въдицата. Само дето не знаеха, какво говедо мога да бъда.

Не искам да съм гаден. Всеки, който ме познава знае, как се държа сред хората, как уважавам всеки, как не ми пука за пари, особено ако трябва да ги дам на приятели. Много малко хора около мен могат да извадят вътрешния ми демон на бял свят. Те успяха.

С майка ми влязохме в магазина и момичето започна да ни обяснява как не било според нашите думи, как ни е казвала, че можело и да не стане, как ни обяснявала, че дори в такъв случай тези 10лв. горят. Само дето също така ни каза, че хората ще дойдат направо с вратата, и че няма просто така да кажат "не става". Особено за последното я питах поне два пъти. И какво стана, идва човека и казва точно "не става"!

След кратък спор с момичето в шоурум-а, реших, че трябва да се обърна към Комисия за Защита на Потребителя (за това в следващата публикация), но и с тях ударих на камък. Накрая звъннах на управителя на магазина и след 10-секунден разговор с момичето в магазина тя извади 10-те лева.

Сега малко уточнения. В стоковата разписка пише капаро за вратата – 10лв, никъде не пише, че то е за разходка на техника просто да измери нещата. Моята фирма процедира по подобен начин – техниците ходят на адрес и се плаща само ако проблема е бил в потребителя и за посещението се изважда отделен протокол, на който пише какъв е бил проблема и дали е бил отстранен. Ако не е отстранен, потребителя не плаща. Така и тук, отстранен проблем няма, а аз съм платил капаро за врата, която така и не видях. Следователно си имам пълното право да си взема обратно 10-те лв.

И не, не съм за някаква шибана десетачка, ако щете вярвайте изхарчих повече да отида до там и да чакам обедната им почивка на по бира с майка ми. Въпроса е в принципа. Може и да са 50 или 100лв, ако съм доволен от цялата работа, нулите не а от такова значение. Въпроса беше принципен и за 1лв пак щях да си го поискам. Мразя да ме цакат. И за напред няма да успяват.