Провокиран от последната публикация на Красьо относно Twitter, реших и аз да драсна нещо като отговор, в стила на блог игрите.
Първо малко предистория. И двете (edno23 и twitter) са онлайн услуги за микроблогинг, като туитъра е малко по-възрастен и май е първия подобен сайт. Edno23 e българската алтернатива, която съществува сравнително отскоро, но е също така отлично реализирана.
И така, да започвам:
Ето на това модерно средство против насекоми се натъкнахме членовете на експедицията до Рила. Нещото се намира в едно барче в Сапарева баня. Снимката не е много добра, но ако се вгледате по-задълбочено ще видите… лепкава лента против мухи. Не че не съм виждал такива, но за пръв път виждам такъв начин за закрепване към стената. Останалото е без коментар.
Щяхме да женим шефа, но в последния момент пропадна сватбата. Какво да се прави, случва се и на най-богатите :). За това пък резервациите и приготовленията нямаше как да се върнат назад, за това си направихме невероятен банкет, като имаше хора не само от фирмата.
Но да започнем отначало. Аз заедно с колегата Теодор трябваше да пристигнем доста по-късно от останалите, тъй като бяхме на смяна. Няма как, все някой трябва да се грижи за мрежата. За това пък с него си изпростяхме още от офиса и без алкохола да ни помага. През цялото време откакто останахме сами в офиса си нарочихме един от новите колеги (Кирил) и го взехме за мезе. Той в крайна сметка трябваше да пътува с нас за партито, като накрая му свихме много добре подготвен номер, на който би завидял дори и Влади Априлов. Само скритата камера липсваше да му заснеме физиономията. Човека свърши работа около половин час по-рано от нас и се прибра да се преоблече. През това време аз и Теодор доста добре се покрихме, дори изместих колата, да изглежда достоверно. Когато Кирил дойде в офиса, за да отпътуваме, колегите останали в офиса доста добре го убедиха, че сме го зарязали. За подсилване на номера цял ден говорихме на Кирил, че няма да го вземем, или че ако закъснее няма да го чакаме.
В крайна сметка тръгнахме тримата, с Теодор и Кирил и сравнително лесно открихме хотела. Намира се в село Писанец, близо до Русе. Като пристигнахме доста хора само стояха по масите, с много малко изключения. Разбира се след като си взехме по едно питие започнахме да всяваме малко смут. Един от колегите беше дошъл с вратовръзка, която доста добре пасна на няколко колежки за секси фотосесии. Като че ли по това време и останалите поживнаха, дори започнаха да пускат по-силно музиката.
След това заваля. Доста хора се покриха под стряхата на хотела, но на някои не ни пукаше особено и се забавлявахме на дъжда. Тропнахме и няколко хорца. Скоро след това атакувахме басейна, като почти никой не беше подготвен за него. Някои си влязохме по боксерки, други колежки ги вкарахме директно с роклите. Именно в басейна прекарахме останалата част от вечерта, като водния бар беше препълнен с бутилки, чаши и даже торта, която не успяхме да изядем, но доста успешно обезобразихме. По едно време пратих един от колегите до колата за цигари, като след като се върна беше бутнат в басейна със все костюма, обувките, цигарите за които го пратих, GSM-а му и дистанционното за централното заключване на колата ми. Ясно ми беше, че няма да подейства после, за това пък си имах резервно в колата, но не пропуснах да посплаша виновната за това колежка, че ще останем там доста време.
В малките часове на нощта започнаха да се присъединяват и малкото останали живи, включително и шефовете. Накъде по това време вече беше време да отпътуваме, за да можем все пак някак си да отидем на работа следващия ден. Доста интересна картинка бяхме петима мокри до костите човека в как пътуваме към Русе. Добре, че не ни спряха патрулки, че ми изтече Винетка, а и немалко количество алкохол бях погълнал.
Колкото и сладка да беше почивката, толкова беше и кратка. Отпуската свърши и днес отново бях на работа. Но за разлика от ученическите управдания навремето "Ние сме още във ваканционно настроение!", сега отидох с желание на работа, при това близо час по-рано. Усведомих се какво е ставало в мое отсъствие и се захванах за работа. Оказа се, че една седмица без компютър не е била достатъчна да забравя нищо, напротив, дори доста бързо влязох в релси. Не звучи като нещо сложно, но в тази фирма постоянно има някакви нововъведения, които се схващат след доста четене и още повече зададени въпроси.
Та, какво направих днес? На първо място се заех с проблемите по мрежата. Сравнително бързо диагностицирах проблем и го оправих, без да се налага да се разхожда техник на място. Разбира се, техника така или иначе беше вече "изстрелян" към мястото, но той не успя да направи повече от това, което аз бях свършил. За съжаление не успяхме да открием потребителя причиняващ проблема, но вечерта се свързахме с него и ще бъде посетен.
След това се заех с рутинните си ежедневни задължения, до момента в който не приключи работното време на първата смяна. Тогава отново останах старши администратор в офиса и се заех да следя мрежата, като оставих останалите да говорят с потребителите по телефона. Естествено не ми се наложи да скучая много. Един от техниците цял ден стоя в корпоративен клиент опитвайки да монтира WiFi рутери, които се оказа, че не са настроени както трябва. Естествено бяха върнати в офиса за пренастройка и тест, като за да бъдат готови за сутринта, трябваше аз да ги направя. Не, че нямам доверие на колегата от нощната смяна, даже напротив, просто схемата при клиента е адски завъртяна и объркваща, че щеше да ми отнеме повече време да обясня, отколкото да пренастроя рутерите сам.
Освен това научих и нещо ново – как да се възстановяват изгорели рутери Buffalo. Естествено, че собственоръчно ги бях прецакал преди това! Но с инструкции по телефона от един колега, малко инструменти и най-вече мерак да ги оправя (все пак са по близо 100лв. парчето) ги върнах отново към живот.
Този ден ме накара да се чувствам някак си полезен за фирмата, нещо, което не се беше случвало отдавна.
Не, не става дума за работничките на баща ми. Отново ще пиша за филм, който ми хареса, а те напоследък са малко. За пореден път отлагах да гледам нещо и за пореден път съжалих, че съм чакал толкова.
Филма е български, да предупредя от сега. И ако това не Ви е отказало от по-нататъчно четене, то имайте предвид, че и аз не съм фен на родното кино. Този филм, обаче, е направен както трябва. Има си всичко – драматична история, добър актьорски състав, хубави млади момичета. "Но това ли е всичко?" – се питаше в една реклама… Всъщност във филма става дума за трудностите на три жени в най-сложната от всички игри – животът. Говори се за самотата, любовта, работата, парите и най-вече за приятелството (което е малко невъзможно при жените, но все пак…). Ако се чудите кой филм да гледате, не пренебрегвайте този. Ако сте като мен, просто забравете за момент българското във филма и просто гледайте, определено си струва отделеното време.
