Най-после успях и аз да си почина като хората. Не само това, но и прекарах една от най-яките почивки в живота си. И то за по-малко от седмица. Въпреки това се чувствам по-жив и по-жизнен от всякога.
Какво толкова се случи? Ами много неща, за това ще карам ден по ден:
Оказа се, че доста мебелни фирми в Русе не знаят що за животно е това френското легло. Това не говори добре за тях, като ще предлагат продукти, поне да се съобразяват с модерните, а не просто като коне с капаци да произвеждат 2 или 3 модела легла тип приста или някакви огромни спални. Ако и вие не знаете какво представлява, това не е нещо ненормално. Дори съм далеч от мисълта, че всеки запитан на улицата може да отговори, но все пак става дума за фирми, които произвеждат подобен тип мебели и за тях това е непростимо. Непростимо е във всеки втори магазин в който вляза, да обяснявам на продавачите какво представлява френското легло (повечето от другите просто казваха, че нямат, те си знаят какво предлагат и няма нещо определящо се като "френско").
Та, това е легло с мека или твърда долна част, наподобяваща матрак и заемаща цялата площ на леглото. Върху нея се разполага едно или двулицев матрак. От цялата работа се получава едно елегантно и удобно легло, изчистено от всякакви дървени рамки, обкови и други шитове, които не само, че не са модерни, но и в последно време ги правят адски паянтови.
Но нека оставим възмущението от некадърността на търговците настрана. Вчера са се обадили от фирма Gold-Apollo, че поръчаното легло е вече готово (това е единствената фирма, която не само знаеше какво е това, но даже и ги произвеждат, не ги препродават). Това от една страна е яко, защото като всяко ново нещо нямам търпение да ми го доставят. От друга страна мислех тази вечер да отпътувам към София, а не се знае дали ще имам тази възможност. Ако не го доставят днес, ще ми провалят доста планове. Но както вече писах, това няма да ме отчая. Тъкмо ще ми се отвори възможност да импровизирам, защото когато съм под напрежение се справям най-добре.
Не, не става дума за лаптопи този път. Току що изгледах филма “Тетрадката” и въпреки, че нямам навика да пиша какво съм гледал, ял, пил и т.н., този филм просто ме зашемети. За пореден път се получава така, че все отлагам да гледам нещо и накрая като го направя, съжалявам, че съм закъснял толкова.
Сега за филма, директно се изкачи на първо място в личната ми класация, разбивайки на пух и прах филми като “The Sleeping Dictionary” и “A Walk to Remember”. Дори не знам как да го опиша, без да издавам спойлери на тези от вас, които не са го гледали. Единствено ще сложа един трейлър, който да ви “зариби”, ако аз с писанията си не успея. Определено филма си струва всеки един кадър и в него е наблегнато толкова много на детайлите, че няма как да ви остави с празнота. Не правете моята грешка и не отлагайте да го гледате, ако все още не сте!
Дочаках я! Дойде времето да изпусна малко пара, да се отърся от ежедневното напрежение в офиса. И как започва всичко – с проливен дъжд. Явно следващите няколко дена ще ми върви като по вода…
Че няма да отида на море, няма да отида. Това ми беше ясно отдавна. Просто моята отпуска не съвпадна с на никой от приятелите ми извън офиса. Но това не означава, че ще си стоя затворен вкъщи. Като за начало мисля още утре вечер да попътувам до София, където съм набелязал няколко автомобила, кандидати да станат следващия "стайлиусомобил". Финансите за това са осигурени (все пак за какво работя)! След това ще се включа с няколко познати (пак от София) в един неколкодневен поход до Рилските езера. Така и не съм ги виждал на живо, поне сега имам възможност да го направя. И накрая като се прибера ще ми останат няколко дена, в които да си направя така дълго отлаганите ремонти, за които е просто абсурд да мисля докато съм на работа.
Разбира се, не всичко е планирано, както би направила примерно сестра ми, но в това е най-хубавото. Ако се наложи, ще се импровизира, важното е да съм далеч от рутери, суичове, кабели и най-вече – потребители.
Преглеждайки блога на Йовко Ламбрев попаднах на един линк за бизнес възможности на блоговете. По-интересното е, че има форма в която трябва да се попълни адреса на блога и ще изчисли стойността на дадения блог в долари.
Естествено въведох адреса на моя и с изненада установих, че се оценява на $2,258. Уау, доста добра цифра, за блог на възраст около година. Да не говорим, че имаше периоди в които не бях никак активен в блогването – примерно една публикация за два месеца. Е, не бих си продал блога, но е някак си тази цифра вдига самочувствието.
Проверих блоговете и на някои приятели. Например блога на Красимир Панайотов е доста по-скъпичък – $7,339, докато този на Михаил Кръстев е $1,693.
Ако блогвате и искате да проверите на каква сума се оценява вашия блог, може да намерите формата за проверка в блога за бизнес възможности!
