Kill list v1.0

или “Хора за убиване”. Не в прекия смисъл на думата, разбира се. Тук съм направил една компилация на хора и инстанции, чиито решения не само затрудняват ежедневието, но го правят буквално “Ад”.

1. Кмета на Русе, Божидар Йотов. Погледнете Русе, повече от 10 дни е парализиран. И в момента хората продължават да вървят по улиците и се молят преминаващите таксита, автобуси и камиони да не поднесът по хлъзгавата улица. Какво е виновен за това кмета ли? Ами почистващите фирми първите три дни не работеха. След това три дни снегорините обикаляха с вдигнати гребла. Сега г-н Йотов заплашва с късане на договорите. След дъжд качулка, казвам аз. Сега се появи и проблем с боклука…
2. Архитектите, които са измислили гладките плочки пред блоковете. Какво им е на старите грапави плочки? Сега, когато всички са си разчистили пред входовете и магазините (доколкото е възможно), остава една киша върху гладки плочки. Днес пред един блок се поджлъзнах само 4 (словом: четири) пъти. Бях със зимни кубинки. Не знам какво трябва да нося, за да ходя нормално, вероятно котки. Не гарантирам и за тях, де.
3. Недобросъвестните клиенти на доставчиците на услуги и консумативи, които режат, палят, пукат, късат кабели, маркучи, тръби и т.н. Браво, момчета, само така. Само да знаете, че така не вредите на доставчика на интернет, вода, фекалии или каквото и да доставят. Ще се изпрати екип, ще се замени дадения кабел, маркуч, тръба или каквото и да е. Разходите за това са прекалено малки, че да постигнете каквото и да е. Това, което ще постигнете е да оставите други хора без услуги и консумативи. Сега се замислете как ще се почувствате, ако ви спре водата тъкмо като сте са сапунисали в банята, защото някой е пробил някоя тръба!
4. Бил Гейтс. Просто ей така, за спорта.
5. Лидера на “Атака”. Волен Сидеров не е националист, той е популист. Много хора се връзват на приказките. Той просто се възползва от ситуацията, вижда някакъв пропуск или проблем, който виждат и всички останали и започва “Правителството това, правителството онова, ако бяхме ние нямаше да се случи”. Г-н Сидеров не е първия, няма и да е последния подобен индивид, но начина по който изтъква нещата го прави популярен. Той директно казва неща, за които хората си траят. Е, не е нужен такъв човек, а целия народ да започне да си търси интересите и правата.
6. Цялото правителство, или поне всички “Европейски” и “Американски” гъзолизци. Вие ако щете си лижете задници, но не забравяйте да го правите от свое име, а не от името на цялата страна. Американците или ЕС няма да ни оправят, дори царя не успя. Като се замисля, той се върна колкото да си прибере имотите, за другото го боли фара. Така е май с всички оправници. Я да видим кое правителство в последно време изкара втори пореден мандат? Просто никой не мисли за хората, а за това как да си напълни джоба. Това сега е особено лесно, с всичките тези европейски фондове. Да взема и аз ли да стана политик накрая?!?

To be continued…

Nokia 6233

Добрите момчета чакат на Дядо Коледа да им донесе това, което са заслужили. Лошите просто отиват и вземат това, което искат. Така направих и аз.

Когато започнах да си избирам телефон, имах едно условие (освен по-ниската цена), а именно да поддържа MP3 за рингтон. Вече имам един бюджетен телефон, който исках да ползвам за служебен, но лошото качество на звука и отвратителните вградени мелодии ме подтикнаха да потърся друг апарат. Става дума за Vodafone 226. Прибавете към това, че мелодиите не могат да се сменят, какво остава за картинките. Това е телефон само и единствено за разговори, без каквато и да е възможност за персонализация. За съжаление слабия и некачествен звук прави апарата негоден дори за това, особено в служебни условия. Отдавна имам наблюдения върху Нокиите и две неща правеха впечатление: високо качество на всичко в телефоните и още по-високата им цена. И така започнах да търся телефон, по възможност Nokia, да е евтин и да поддържа MP3 за звънене. Причината за последното условие е, че когато телефона ти звънва повече от 10-на пъти на ден, една кофти мелодия започва силно да дразни. В изключително изнервената обстановка в която работя ми липсва само такова дразнение. Прочети още »

Носталгия по геймдизайна

Реших да разчистя рафта със стари дискове, като запазя важните неща от тях и хвърля бланките. Общо взето нещата които ми се ще да запазя се събират на 1 DVD, а имах над 100 CD-та с всякакви глупости. На едно от тези CD-та открих сорсовете на 4 игрички, които с мои приятели бяхме правили в далечната 2001-ва година. Разбира се в днешно време тези игри изглеждат направо грозно (не че тогава бяха кой знае какво) и за това реших да им направя лек редизайн. Сега са качени на този уебсайт, за да могат не само авторите да им се насладят.

Игрите са:

• Stylius Rasing Championship (SRC) – Расинг игра от “птичи поглед”. Има 9 трасета за състезания. Поддържа самостоятелна игра или двама играчи на един компютър. Може да се играе отделно трасе или шампионат.
• Evil Pacman – Поредния Pacman клонинг, само че този път в по-зъл вариант. Има само 5 нива но и те са достатъчно сложни за начинаещите.
• Demolish – Автодуел за двама играчи. Всеки има отделно возило, въоръжено с къртечница и пехотни мини.
• Deathmatch – Игра тип “улови знамето” за двама играчи. Разделена е на 7 рунда с по 5 флага. Който пръв улови 5 флага за дадения рунд го печели. Накрая победител е играча с най-много спечелени рундове.

Надявам се и вие да се забавлявате с тях така, както аз се забавлявах да ги правя преди време.

Клопките… на онлайн пазаруването!

Днес най-после пристигна книгата, която поръчах преди цял един месец. Наистина онлайн пазаруването в България все още не е на нивото на което трябва да бъде. Поне не на някои места. Става дума за онлайн книжарницата “Българска книга”. Тези хора ме отсвириха по всички членове и алинеи, без да им дреме, че съм дал някакви пари. Защо нямах такива проблеми и с 911.bg? Едно е сигурно, загубиха ме като бъдещ клиент, а тъкмо взех да свиквам с пазаруването онлайн. Да завъртим машината на времето, за да ви разкажа що за търговия се върти там… Прочети още »

Linux на PowerMAC G4

Един от колегите отдавна искаше да му инсталирам Linux на стария MAC, като предната вечер това взе, че се случи. Бях нощна смяна, а други двама колеги – Михаил Кръстев и Николай Борисов (едната половина от “Неадекват Брадърс”) останаха след няколко часа след работно време в офиса за да мъчим мак-а. От самото начало знаехме, че няма дискове с MacOSX и каквото и да направим, няма връщане назад…

Главно с инсталацията се занимаваха Мишо и Ники, а аз си вършех задълженията за смяната, като между тях записвах дискове с Linux и поразпитвах чичко Google какво знае за MAC-овете и най-вече подкарването на свободната ОС върху такъв вид машини. Първо опитахме с Debian за powerpc архитектура. Свалихме първото ISO и го пръжнахме на едно CD. Последва дилемата как да boot-нем от него. За разлика от стандартните PC-та, тук няма BIOS и зареждането от CD става адски трудно, ако не знаеш как. Тук Google помогна доста. Прочети още »